Гласови нарушения

Гласът като специфична функция на дишането

 

Развитие на детския глас

Най- младата функция, от функциите на гръкляна, е фонаторната. Той основно е свързан с дихателната функция поради особеното си местоположение – при кръстосването на дихателния и храносмилателния път, като във връзка с това той има и защитна функция, като притежава и ролята на сфинктер, тъй като предпазва долните дихателни сегменти от попадане на ненужни тела.

Фонаторната функция се осъществява от високо диференцирани и координирани движения на гласните връзки. Във филогенетичен план за пръв път у земноводни /саламандри/ на основата на защитния механизъм се появява фонаторната функция, която се диференцира при бозайниците, за да достигне съвършенството си при човека.

Развитието на детският глас основно се дели на няколко периода: доучилищен /6-7 г/, домутационен /7-13 години/, мутационен /13- 15 г./ и следмутационен. При децата фонацията се извършва за сметка на крайното напрягане на краищата на гласните връзки. Диапазонът е между 5- 6 тона. Гласът на новородените, макар и с различна сила, тоновете, които излизат от устата на детето, са с еднаква височина и почти еднакъв тембър за всички деца. Височината му отговаря на тона “ла” на І октава. В периода на развитие на говора диапазонът се разширява незначително между “фа” и “ла”, а в пубертета надхвърля една октава.

В училищния период пеенето се осъществява за сметка на пълно натоварване на гласовия апарат, във връзка със слабостите на гръкляновата мускулатура.

В домутационния период, паралелно с анатомичния растеж на органите и системите, участващи в гласообразуването, произтичат изменения на гласа, който на всеки 2-3 години изменят своите качества. От лек, чист, лишен от наситеност, с неголям диапазон /5-6 тона/  във възраст 6-8 години, детският глас постепенно се развива, изменя своите темброви качества, получавайки наситеност, металически оттенък и други вокални качества. Диапазонът се разширява до 10-12 тона, в този период децата пеят във фалцетен регистър, с участието на правата част на пересто-щитовидните мускули.

Фалцетът се обяснява с това, че гласовите мускули не са развити и не взимат достатъчно участие в гласообразуването. Гласните връзки не се доближават плътно, има колебание в краищата им. При ниските гласове при развитието на мускулите към колебанието на краищата се добавя колебание на всичките им слоеве.

Мутацията се явява физиологично обусловена промяна, предизвикана от изменението на гръкляна и целия организъм в периода на полово съзряване. Следователно, явно носи ендокринен характер и се наблюдава във възрастта от 13 до 15 години. Изменението на гласовия апарат при момчетата се съпровожда с понижаване на диапазона на гласа почти с октава и изменение на тембъра. На мутацията голямо влияние оказват климатичните условия. Известно е, че във южните страни, гласът на момчетата се променя по-рано, отколкото в северните.

След пубертета и физическата мутация гласа се установява с характерните си качества и достига съвършенство към 36 годишна възраст. Ларинксът се развива в непосредствена зависимост от неговото функционално натоварване  /гласовите качества и морфологичните особености/. При лица, които използват гласа си професионално, ларинксът развива своята мускулатура. Морфологичните и физиологичните характеристики на ларинкса се обясняват с действието на активната функция на блуждаещите нерви. Като последствие се явява усилена обменна дейност на ларингеалната мускулатура, обилно кръвоснабдяване и нарастване на мускулната маса. Импулсите на ядрата на блуждаещия нерв се индуцират вторично от хипоталамусовото равнище върху предния дял на хипофизната жлеза. Отделят се соматотропни хормони, които оказват влияние върху цялостното развитие на ларинкса. Съответно гласовете се променят и от лирични преминават в драматични.

При стареене се наблюдават също характерни промени в гласа. Дълго време се е смятало, че това се дължи единствено на калцифицирането на хрущялите на ларинкса. Голям брой певци в напреднала възраст с калцифициран ларинкс запазват почти всички качества на гласа си.

Хигиенни правила:

  • Пази се от прекалено преохлаждане!
  • Да не се разговаря продължително в студени дни на улицата, особено след работа.
  • Да се говори в достатъчно овлажнен въздух, за да не изсъхва лигавицата.
  • Да не се употребяват общи подправки /черен пипер, чубрица/, защото дразнят лигавицата на гръкляна и глътката.
  • Да не се прекалява с храната, особено преди гласова изява.
  • Да не се започва да се пее непосредствено след хранене- нарушава се функцията на дишане и гласовия апарат.
  • Препоръчителни са следните спортове: гимнастика, лека атлетика, тенис, волейбол и плуване.
  • По – добре да се предотврати болестта, отколкото да се лекува след това.

Профилактика:

  • Да не се пее и говори при боледуване на горните дихателни пътища.
  • Да се развие правилно речево дишане и ясна артикулация /дикция/.
  • При певците се препоръчват в началната фаза на обучение занятия от не повече от 1 час на ден с две почивки по 5 минути. Да не се пее партитура несъответстваща на възможностите на певеца.
  • Дължината на натоварването зависи от индивидуалните възможности.
  • Да се редува гласово натоварване и почивка. За певците – след оперно представление – почивка от две денонощия, а след концерт- 4 часа.
  • В деня на спектакъл /при певци и актьори/: да се избягва физическото натоварване и емоционалното раздразнение; да се приема храна до 5 часа преди спектакъла; след завършването да се почива 20-30 минути преди да се излезе на въздух; нормален сън 8-9 часа; след ставане – гимнастика и водни процедури; закаляване на организма за избягване на простудни заболявания.

Гласът като специфична функция на дишането

Гласовата функция се изгражда като специфична функция на дишането. Необходимо е верен тон /насочен, основен/ и подходящи думи. Основната цел е абсолютна икономия с минимално напрягане на мускулите за максимално вдишване и кристално чист глас. Всичко това се прави на мека глотална атака.

Основно е съчетаването на движение и глас, които се нуждаят от правилно дишане. Дишането дава “цвета“ на фонаторното и речево оформяне на говора. Дишането е биологическа функция, но може и съзнателно да бъде насочено и променено. Започва е с осъзната работа на мускулите на тялото във връзка с дишането, артикулацията и фонацията.

Фактори за постановка на гласа са  постепенно редуване на фаза на работа и фаза на почивка – ритмично натоварване и отпускане на мускулите; средна позиция на дишането и основна позиция на гласа; оптимална координация на дишането, артикулацията и гласа, оптимална трансформация на въздушната струя в звук, положителна мотивация за говор от средна позиция на дишане, според изразната цел, на определено време и място и с конкретен партньор.

Фонацията е правилното задържане на въздуха, а не – правилното му изпускане.

 

Основни качества на гласа

Височина – отразява в съзнанието, честотата на трептене на звукопроводника.

Силата – отразява интензивността, енергията на звука.

Тембът – отразява формата на звуковите вълни.

От гледна точка на гласообразуването:

Височината се определя от дължината на гласните връзки /когато са по-дълги, трептенето е по-продължително и гласът е по-нисък/; от дебелината на гласните връзки /когато са по-плътни те са по-бавно подвижни и гласът е по-нисък/; натиска на издишната струя /колкото по-голяма е издишната струя, гласните струни се разтварят и затварят и гласа е по-висок/.

Гласните връзки не трептят изцяло, когато отрязъкът от тях се скъсява или удължава се променя височината на тона. Онези няколко тона, които произнасяме без каквото и да е усилие, т. е. основните резонаторни пространства не се нуждаят от допълнителна промяна, съставляват основния тон.

Ретистърът е част от тоновия обем, поредица от тонове, които се произвеждат с еднакво обтягане на гласните връзки, в едно и също тяхно положение. Високите тонове, които се произвеждат с участие на главовите резонатори, са с висок регистър, а ниските тонове, които резонират в гръдния резонатор- гръден регистър. Тоновете, при които става промяна в положението на ларинкса, за да се обтегне или скъси трептящия отрязък на гласовите връзки, певците наричат – “критични“ или “преходни” тонове.

При говор това преминаване няма такова значение, защото: 1/Височината на тона не се задържа дълго на едно ниво; 2/Интонационните движение нагоре и надолу имат тенденция да изхождат от основния тон.

Силата и сложна величина, в зависимост от налягането, амплитудата на трептене и разстоянието до източника. Единственият начин да се увеличи силата е в умелото използване  на резонаторите, които умножават звуковите трептения и стабилизират първичния тон, образуван в ларинкса.

Тембърът /”марката”/ отразява броя, вида, относителната сила на обертоновете, т. е. общата форма на звуковите вълни, които са в зависимост от големината и формата на резонаторите. 

Leave a Reply

Your email address will not be published.