Дислексия

Дефицит на фонологичното осъзнаване и дислексия

 

През последните 30 години научната общност се стреми да даде максимално адекватно определение на явлението дислексия, като вниманието се фокусира върху връзката между детските лингвистични умения и представянето по четене. Тези промени във възгледите довеждат до относително игнориране на зрително-перцептивните теории, които са изключително популярни през дълъг период от време.

Една от дефинициите на диклексия,  която набляга на езиковата база на нарушението, е тази на Catts & Kamhi: “Дислексията е езиково нарушение на развитието, което се характеризира с определени трудности във фонологичната преработка. Често това нарушение се предава генетично, като се манифестира скоро след раждането и персистира през целия живот. Трудностите във фонологичното преработване включват проблеми със съхраняването, извличането и използването на фонологичните кодове в паметта, а  също и дефицити във фонологичното осъзнаване и говорната продукция. Забележимите характеристики на нарушението в училищна възраст са трудности в усвояването на декодирането и ортографията на написаните думи. Тези трудности впоследствие често водят до дефицити в способността за четене и писане.” (Catts, Kamhi, 1999, стр. 63-64).

Представената дефиниция е в пълно съгласие с определението, дадено от световната асоциация по дислексия ( International Dislexia Association, IDA, 1994). В това определение дислексията е езиково базирано нарушение, а дефицитът във фонологичното обработване е определен като централен.  В допълнение, Gillan (2004) отбелязва, че е необходимо преподавателите, логопедите и другите специалисти, работещи с децата с дислексия, да осъзнаят езиковата база на нарушението.

През последните години са направени значителен брой изследвания, които потвърждават, че децата, влизащи в училище с ограничени познания относно фонологичните единици, показват по-нисък успех в четенето, отколкото учениците, които имат необходимата компетенция в тази област (Adams, 1990; Mann, 1993; Kim, 2004). Като цяло, изследванията  на фонологичното осъзнаване на малките деца са в две направления. Първо, данните за развитието на фонологичното осъзнаване при даденото дете дават информация за по-късното усвояване на процеса четене  (Mann, 1993; Torgeson, 1997; Watson, 2003), и второ, създават теоретична база за доказано най-успешните типове терапия на дислексия (O’Connor, Jenkins, Leiceste & Slocum, 1993; Torgeson, 1997; Vellutino & Scanlon, 1987), доколкото изследванията установяват значима връзка между фонологичното осъзнаване и усвояването на четенето.

Въпреки многобройните  изследвания, проведени през последните две десетилетия, които очевидно доказват, че нарушената способност за фонологично преработване задържа усвояването на четенето, до неотдавна  функционирането на мозъка по време на познавателните процеси не беше точно регистрирано. Относително скоро, чрез  ядрено магнитен  резонанс (fMRI), учените определят мозъчните структури, които се активизират по време на протичането на познавателните процеси. Анатомичното и  функционално изследване на мозъка поддържа идеята за  дисфункция в лявата перисилвиева част на мозъчната кора като основание за фонологичен дефицит ( Pugh et al, 2000; Temple et al, 2003).

Ролята на фонологичното преработване в нарушенията на четенето е застъпена в съвременните виждания, които често се обединяват под общата рамка на  „хипотези за фонологичния дефицит”. Тези хипотези поддържат идеята, че дефицитът във фонологичното равнище води до трудности на детското развитие в две посоки: 1/ в разбирането на звуковата структура на говоримия език и 2/ в поддържането на фонологичната информация в кратковременната памет – трудности, които водят до проблеми в четенето и ортографията (Gillan, 2004).

В съвременните изследвания могат да се диференцират два подхода за идентифициране на ролята на дефицита във фонологичното осъзнаване. Първият подход определя предикторната сила на фонологичното осъзнаване във връзка с четенето и ортографията. Според изследователите, привърженици на този подход, е по-вероятно децата с лошо фонологично осъзнаване в детската градина и в ранните училищни години да станат потенциални лоши читатели, отколкото децата с добри способности по отношение на фонологичното осъзнаване. На базата на многобройни проучвания на деца с нарушения в четенето, включващи съпоставка между хронологичната възраст, нивото на четене и компонентите на фонологичното осъзнаване, вторият подход подкрепя идеята, че нарушенията във фонологичното осъзнаване са изцяло отговорни за проявите на дислексия при децата.  Независимо от представените различия, двата подхода се обединяват около разбирането, че формирането на фонологичното осъзнаване при децата, които имат специфични трудности в четенето и/или ортографията, е на значително по-ниско ниво (Gillan, 2004).

Ниските резултати в сферата на фонологичното осъзнаване при лошите читатели могат да се групират по равнищата на фонологичната компетентност и на базата на емпирични доказателства, както следва (обобщените данни са по Gillan, 2004, стр. 64):

  • 7–9-годишнидеца с нарушения в четенето показват ниски резултати при задачите за фонемно отделяне и преброяване на сричките и фонемите в псевдодуми (Bruck,1992).
  • 10 – 14-годишни деца с проблеми в четенето са с по-ниски резултати при сегментацията на срички, определянето на рими, фонемната идентификация и сегментация (Swan& Goswami, 1997).
  • 8 – 10-годишни лоши четци се представят зле на задачите за фонемно манипулиране в изследване, направено от Pratt&Brady (1988).
  • 8-, 13- и 17-годишни лица с дислексия също не се представят добре на задачи за римуване, идентификация, сричково и фонемно отделяне (Fawcett & Nicholson, 1995).

Лонгитудно изследване на деца с дислексия и възрастни с нарушения на четенето показва, че трудностите във фонологичното осъзнаване персистират в продължителен период от време и независимо от етапа на процеса на обучение (Gillan & Dodd, 1994).

В две изследвания на Torgeson и кол. (1997) се доказва фактът, че  фонологичният дефицит е основна причина за трудностите при четене. Първото, предварително изследване разкрива, че степента на фонологично осъзнаване е главен индикатор за по-късното усвояване на четенето. Изследователите показват, че познаването на имената на буквите и фонологичното познание са индикатори, показващи  с 91% прецизност кои деца ще имат трудности в училище. Във второто изследване авторите изтъкват, че групата деца, целенасочено обучавани по отношение на фонологичното осъзнаване, по-рядко попада в специалните класове (9%), в сравнение с другите две групи, които не са инструктирани в тази сфера (и където рискът съответно достига до 41%).

Изследване, проведено в Полша,  също доказва (Гермаковская, 2005), че децата с риск от дислексия  имат по-ниско ниво на фонологично осъзнаване в сравнение с децата в норма. При изследване, проведено в България с цел ранна диагностика на деца със затруднения при усвояването на учебните умения (Б. Александрова, Е. Богдавнова, М. Райчева, 2001) също се говори за наличието на лица предимно с езикови дефицити, на такива с проблеми в зрително-пространствената ориентация и във фината моторна координация, както и на група със смесени дефицити.